При реконструкцията на костни структури се използват костни блокове или частици, които се наричат костни присадки. Има няколко вида костни присадки; 1. Автогенни костни присадки Когато необходимата кост се получи от собственото тяло на пациента, това се нарича автогенна костна присадка. Обичайните интраорални донорни места са брадичката, задната част на долната челюст или небцето. Ако е необходимо голямо количество костна присадка, се използват отдалечени донорни места като бедро или череп. Автогенните присадки имат отличен потенциал за реваскуларизация, но в дългосрочен план те могат да претърпят тежка резорбция. 2. Алографти 3. Ксенографти 4. Алопластна костна присадка
Костни присадки, взети от човешки трупове, се наричат алографти. Те могат да бъдат или като блокове, или като гранули. Техният остеоиндуктивен потенциал е по-нисък от автогенните присадки.
Ксенографтите са видовете присадки, извлечени от животни. Присадките се обработват чрез различни процедури, за да се гарантира, че не остават органични остатъци от донора. Този тип присадка е много полезна в области, където постоперативната стабилност на костта е от решаващо значение.
Алопластичната костна присадка е допълнителен избор за пациент, който се подготвя за зъбни импланти. Тази присадка е или изкуствено произведена, или направена от естествени материали като минерали.
Изпрати съобщение
Свържете се с нас
This website uses cookies to improve your web experience.